Часовник от стара хартия

ПРЕПРОЧЕТЕНО
Изпълнен с ужас и разкаяние, дивечът се откъсва от смутената угар в самотата на късния храсталак. И аз също се крия зад купчина стара хартия, очаквайки да премине - по някакъв начин - пронизаното небе. Но написаното слово не предоставя убежище за бегълци; читателят е упорита мисъл.
Човек може да изпусне бъдещето си. Невъзможно е дълго време да забавя преживяното. Настоящата безизходица и несигурност са стари познати страдания, през които вече сме преминали. Откритията, които новият ден горделиво привилегирова, всъщност представляват само горчив опит от забравени времена. Затова ревниво се улавям в изцапаните с мастило ръце от вчерашния ден. Отварям очи и с болка наблюдавам разлютената угар и небето, пробито от куршуми.

Тялото ми не помни мъченията.
Изглежда сякаш никога не съм ги изпитал.
Страданието просто е било
прочетено.
Отново и отново. После съм умрял."