Comparer l'incomparable

Историческата наука е възникнала заедно с нацията и в нейна полза. Днес историците в Европа продължават да се идентифицират като национални фигури, докато антропологията се стреми към сравнителен подход, без да поставя граници между древните общества и културите от други места. Това ли е памфлет? Да, но също така теоретичен труд. Целта му е да разобличи лъжите и смъртоносните рискове, произтичащи от неописуемото и несравнимото у различни националисти. След това показва как могат да бъдат изградени сравними примери: било то чрез изучаване на практиките на събиране между Етиопия, гръцките градове-държави и казашките общности от XV век, които оформят политически пространства и очертават уникални демократични форми; или анализирайки алхимията зад многобройните етнически чистки спрямо атинската идеология за „чиста автохтонност“, представата за "френски" с дълбоки корени и пътищата на цивилизации, избрали да мислят отделно за земята и мъртвите без познания относно Барес или яростта на добродетелните арийци. Казахте ли конструктивен сравнителен подход? Без капка колебание.