Моят живот с Моцарт

Второто издание на книгата вече не включва CD, а предоставя линк към плейлист в Спотифай с любими произведения на Моцарт, цитирани от автора.

За мен, любовта към Моцарт дойде внезапно и със закъснение. Тази спонтанна привързаност е толкова мистериозна както в изкуството, така и в романтиката. Това не беше просто откритие, а истинско прозрение – внезапната любов прилича на пророчество. Времето се огъва и усуква, и изведнъж бъдещето става видимо. Пътуваме през времето не за да си припомним миналото, а за да осъзнаем утрешния ден. Такова е усещането при внезапната любов: човек разбира, че има нужда да сподели силни чувства с друг.

Когато получих твоето писмо, освен музиката ти ми донесе увереността, че ще създадем една дълга и красива история заедно; вярвам, че през целия ми живот ти ще бъдеш до мен – ще ме водиш напред и ще шепнеш тайни на душата ми.

Правилно ли те разбирам? Разчитам на теб.

Е.-Е. Шмит

Издателство Леге Артис почита живота и смъртта на Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) с тази вдъхновяваща творба относно предизвикателствата по пътя към зрялостта и мощта на музиката. Авторът Ерик-Емануел Шмит е известен сред читателите чрез произведения като „Евангелие според Пилат“ и тетралогията „Оскар и розовата дама“, включително заглавия като „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“, „Миларепа“и „Синът на Ной“, както много негови пиеси са представяни по българските сцени.

Книгата съдържа внимателно подбран плейлист в приложението Спотифай с великолепните композиции на Моцарт, които могат да докоснат духа дори у тези хора, които досега не са оценили таланта му. Вълнуваща книга съчетана с магична музика – какво повече може да се желае!

Две века след раждането му музиката му остава жива; тя звучи около нас без признаци на остаряване или изморителност. Има някакъв загадъчен аспект в нейното звучене: дали произтича от необозримото чувство за свобода? Легендата продължава… Музыката му непрекъснато търси любов - най-красивите женски образи във възможността си съществуват благодарение именно него! Никой друг не е разбирал толкова добре женската природа…

И вчераше време , както днес , името Моцарт остава моят щит срещу света . Ти стана моя тайна , после мой амулет...

Детството преминаваме незабелязано . Но когато достигнем края му , обръщайки се назад виждаме всичко ясно - но тогава вече е късно .

Човек започне да цени детството едва когато го напусне…

Духът ни носи детска невинност чак когато остареем...

Този детски дух идва твърде късничко : той оставя грижи върху старческите ни рамене ...

Каквато радост би могло да предизвика човека винаги изпитвал притеснения гледайки изложба от бонзаи ; боли го за тях , орязаните корени , извратените клони … Огорчават го наложените ограничения над природната красота …

Не знам дали Бог или Исус действително съществуват ... Но ти успя да ме убедиш в реалността Човека.

Или поне той заслужава място между нас...