Ръководство по данъчно облагане на ЕТ + CD

На пръв поглед данъчното облагане и социалното осигуряване на едноличния търговец изглеждат сравнително простички, без сложни ситуации, особено предвид факта, че тази правна форма най-често обслужва малкия и средния бизнес в България. Въпреки широко разпространеното мнение обаче, съществуват специфики, произтичащи от особеностите на едноличния търговец като икономически субект.

Важно е да се отбележи, че едноличният търговец не представлява юридическо лице. Регистрацията на физическо лице като такова води до признаване единствено на неговата търговска способност; нов правен субект не се формира. Тази характеристика е ключова за начина, по който законодателят подхожда към данъчното облагане на едноличните търговци. Основният принцип тук гласи, че доходите от всички източници на физическото лице - собственикът-търговец - подлежат на облагане.

В момента регулирането на данъчните задължения за доходите на физическите лица – включително тези от дейността им като еднолични търговци – става чрез Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Данъчно задължено лице в този контекст е самият собственик-едноличен търговец. Като стопански субект той определя своя облагаем доход съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и дължи определени данъци според него. По принцип правилата относно опложението с налог при едноличните търговци насочват вниманието към текстове и термини от ЗКПО.