Аз бях лична охрана на Хитлер 1940-1945

Рохус Миш е последният оцелял член на личната охрана на Адолф Хитлер. Той е единственият войник, който напуска бункера на фюрера на 2 май 1945 година и е сред малкото свидетели, които са видели безжизнените тела на диктатора и Ева Браун, сгърчени в канапето им в бетонното убежище. Когато това се случва, Рохус е едва 27-годишен; днес той вече е 89-годишен пенсионер и внезапно придобива известност в Германия.

В продължение на петте години, прекарани с Хитлер, животът му представлява редица интересни и ужасяващи истории, които осветляват важни моменти от историята. Спомените му предоставят уникални свидетелства за логиката зад съществуването на Третия райх.

Миш не е бил идеолог или член на Нацистката партия; просто следвал фюрера като много други. Будейки се сирак, той успява да се адаптира към обстоятелствата около себе си.

Така попаднал в централните власти без действително да бъде част от тях – нито прекалено близо, нито твърде далеч – този млад есесовец винаги бил готов при всяко повикване.

"Беше мой началник," споделя той. "С мен беше внимателен и учтив." До ден днешен Миш не може да приеме факта, че Хитлер би могъл да бъде убиец; отказва да признае каквато и да било негова вина.

Неговите думи звучат студено и лишени от чувства — почти механично. Те идват от очевидец, който явно не разбира истинската същност на ситуацията - поразителна невинност съчетана със слепота.
Никола Бурсие работи като журналист във вестник "Монд".