Българи и сърби: Цариброд, Западните покрайнини и по на Запад

**Българи и сърби: Цариброд, Западните покрайнини и по-далеч – Отстъпление на българщината през „Силва магна булгарика” или мракът, който поглъща (На база документи от архивите на МВР и други малко известни източници)**

Владимир Русков е роден през 1935 г. в Цариброд (тогава част от Югославия). През 1949 г. той напуска страната и се установява в България, където учи журналистика в Софийския университет „Климент Охридски”. Повече от тридесет години работи като редактор в Българското национално радио - Радио станция „Родина” и Програма „Христо Ботев”.

Цариброд, сега наричан Димитровград, е малък български град в Западните покрайнини. Тези територии са откъснати от България след Ньойския договор през 1919 г., което противоречи на принципите на Уилсън. Те преминават под контрола на кралството Сърбия-Hrvatska-Slovenija през 1920 година. От този момент нататък Балканите получават нова рана, която остава незаздравена - честта и достойнството на местното население са осквернени.

Местните жители проявяват съпротивителност срещу окупатора, който разрушава съдбите на поколения българи и търсят подкрепа от организации за защита правата на малцинствата. Българското национално малцинство в Сърбия преживява системен натиск за денационализация, прикрит зад формални декларации относно правата и свободите на "народите", които присъстват в основополагаещи документи както във времето на Югославия, така и днес.

Асимилацията към сръбската държава продължава да бъде практикувана активно спрямо българите живеещи там; това е темата разгледана подробно в тази документална книга.

Тази творба е предназначена за българските читатели; тя представлява плодотворната работа на автора по време на неговото професионално развитие като журналист, публицист, историк и анализатор. Владимир Русков използва уникален подход при представянето си – увлекателният му разказ разкрива трудната съдба на българщината извън границите ни със Сърбия. Чрез калейдоскопичния си стил той комбинира цитати от автентични текстове с данни от неизвестни архиви, а също така споделя свои размисли върху минали събития и актуални проблеми.

Книга та служи като средство против историческата амнезия; тя има за цел да възврати забравеното знание обратно у читателя – неоспоримо единствено сред най-важните й качества.