Paddy Clarke Ha Ha Ha

През 1968 година, Пади Кларк е на десет години и е изпълнен с вълнение от откритията около него. Той чете с неутолим апетит, събирайки факти подобно на начина, по който възрастните натрупват бели коси и фишове за паркиране. Роди Дойл майсторски уловява детските разговорни стилове - странната логика на непрестанните въпроси, несвързаните мисли и удивленията... Както всички велики комедийни автори, той се е превърнал в изследовател на най-дълбоките чувства като любов, болка и загуба. Това е един от най-завладяващите романи, които съм чел напоследък – истинско постижение в стила и восприятията.
— Джозеф О'Конър, Irish Times

Истински, смешен и болезнено тъжен.
— Том Шонe, Spectator

Изключително пресъздаване на детството.
— Дермот Болгер

Великолепно триумфално произведение... потвърждава Дойл като най-добрия романист на своето поколение.
— Ник Хорнби, Literary Review