Ръкопис за петте стъпала

Днес името на Миямото Мусаши, известния майстор на меча, който никога не е познавал поражение, е разпознаваемо от всеки японец. Той произлиза от древен самурайски род и остава сирак на седемгодишна възраст. След това попада при чичо си – свещеник в будистки манастир, където научава основите на кендо или Пътя на меча. На тринайсет години, въоръжен единствено с тояга, той печели първия си двубой срещу опитен съперник. Скоро след това напуска манастира и тръгва да обикаля Япония с нищо повече от старо кимоно и два самурайски меча за притежание; тези минимални средства не му пречат да стане жива легенда през XVII век.

В наблюденията си върху движенията на барабанчика в манастира, Мусаши разработва уникална техника за бой с два меча, която прави защитата му почти непроницаема. Уменията му достигат такова ниво, че става неуязвим дори когато борави само със дървен меч. На шестдесет години се уединява в планината Ивато и там пише "Ръкопис за петте стъпала". Неговото писане се оказва толкова остроумно колкото и умението му с оръжие – книгата надхвърля концепцията за кендо и предлага философска перспектива относно победата; тя може да бъде приложена както във военната сфера така и в стратегическите аспекти на съвременния бизнес.

Между различните части на ръкописа той намира време да рисува и тогава създава известния автопортрет, който показва как изглеждал средновековният майстор по време своят живот. През 1645 г., завършвайки произведението си, той умира малко след това.

**Бележки към преводача**

По отношение транскрипцията

Българските шушкави съгласни (ж, ч, ш , дж) са твърди звукове; техните най-близки японски аналози са меки. Това отличие е регистрирано дори в Международната фонетична азбука чрез различни символи за българските и японските шушкави съгласни.

В японския език мекостта при ж ,ч ,ш ,дж се изразява графично посредством буквите пред следящите йотувани гласни звуци. С оглед установяването у нас думите ж ,ч ,ш ,дж винаги да звучат твърдо (според Българската граматика), няма защо след тях задължително да присъстват букви като ь или я/ю . От друга страна комбинации като шя или шю остават леснопроизносими от носителите на български език.

Старият Речник до Найден Геров показал наличие именно точно такъв модел употреба- буквите я/ ю редовно последвали ж /ч/ш/. По този начин можем по-точно предаваме мекостта при чуждите имена: Башьо (с я) например вместо Башо.

Нормативното определяне касае географските названия обаче очевидно е неправилно личните имена да подлежат под друг тип правила! Ако документално се препоръчват примери вроде Шьонефелд вместо Шонефелд - значи логично ще трябва Башьо а не Башo!

Предходните нормативни документи строго забранявали използването точковете ь/я/ю после звуците ж /ч /ш/, което водело до преобразувания — Башьо ставало просто Башo… но настоящата практика вече допуска подобрения основани пак проверени методики .

Аргументът „утвърдени“ практики около именования тук всъщност не стоят убедително … Такъв пример включвайте много други : наредбата посочила правилността между обе омиено “Шьонефелд”.

Следователно би било коректнее заглавие получило формулировката Горин но шьo вместо традиционното написание Горин но шо...

Относно японските мечове

Някои версии описват разнообразие видове мачета — дълги или къси ... Всички те действително представляват три типа: тачи(най-дълго), катана(основното) вакидзащи(по-кратък вариант). В случаита контекста между катана плюс вакидзащи говорим про голям против малък меч докато сравнявам тачи спрямо катана важности упомянати сортове визии—голям спрямозаповедина краткия варианти!