Българска Национална Кухня: 100 най - добри оригинални рецепти

Преди време дори не съм си представял, че мога да напиша книга за българската национална кухня. Липсваха ми знания и самочувствие в тази област. В момента обаче ситуацията е различна. През последните четири години с екипа на "Бон Апети" успяхме да произведем над 150 предавания, посветени на българските ястия. Събрахме и публикувахме повече от 600 рецепти от различни региони на страната, стремейки се винаги да открием уникалното в тях.

Често пъти ни изненадваха новини за интересни ястия. Например, добруджанската кавърма, която повечето хора смятат за месно ястие с лук, всъщност е вид баница! Не знаех също така, че в Казанлък има рецепта за лозови сармички с ориз и стафиди – описана от Чудомир. В Широка лъка научих за зеленчука турпов кочан - подобен на алабаш, но оранжев като тиква; а скрипалецът е пролетен листен зеленчук с вкус между киселец и лапад - идеален за приготвяне на баници. Срещнах се и със специалната подправка миризливо перо от Троянско, която прилича визуално на дафинов лист и вкусово наподобява магданоз и девесил едновременно.

В Българево край Варна например опитах рогова чубрица след рибарска чорба – забележителности по нашите пътувания из страната само потвърдиха колко много можем да разкажем относно националната кухня.

Причината зад това въведение? Отчасти то служи като оправдание: информацията до тук няма да бъде включена в настоящата книга – тези специфични рецепти ще намерят място в друго издание на "Бон Апети".

През близо 15-годишния ми опит като готвач съм имал удоволствието да сервирам храна както на чужденци у нас, така и извън България – германци, китайци или италианци са проявявали любопитство към нашите традиционни блюда. Работейки тук в родината си през годините, наблюдавах реакцията на гостите спрямо храната; техните мнения не винаги са били положителни - все пак всякакъв човек има свои предпочитания.

Тази книга съдържа именно онези рецепти, които многократно съм приготвял и вярвам че представляват модерната версия на българската национална кухня днес. Може би ще се появят критици твърде скоро след публикацията й - те могат да спорят относно произхода на определени продукти или ястия какво точно означава „традиционно”. Но ние живеем вече през 21-ви век; всички споменати храни станаха част от общото познание сред малки деца до възрастни хора.

Не може обаче да игнорираме влиянията върху наша гастрономия — гръцката или ориенталската кухня безспорно оставили своя отпечатък върху рецептите ни (например баклави). Западноевропейския културен обмен чрез ресторантството допълнително усложнява картината около идентичността им — понякога трудно можем να кажем дали дадено блюдо идва директно от местната традиция или носи белег отвън.

С времето разнообразието ще расте — пици или спагети вече присъстват редовно във всекидневното меню у нас! Беше смешно ако утре соевият сос попадне сред любимите наши подправки!

Все още мечтая кухните ни повече хора по света т.е., което вдъхновява мениджментът ми при написването/подготовката та тази книга . Надявам се тя бъдат преведена популяризираща българското кулинарно наследство глобално .

Желая ви приятели мигове с избрани стотици успешници оригинални предложения ! Наздраве , добър апетит!
Иван Звездев