Лотосът и квантът

Каква е причината да съществува нещо, а не нищо? Как вселената се е формирала? Има ли някакъв творец зад нея? Можем ли да говорим за начало или край на вселената? Ако това е възможно, какво е било преди “голямото изригване” и какво ще настъпи след нейния "край"? Реална ли е тя, или може би нереална, или пък едновременно реална и нереална, или напълно извън тези категории? Дали физическите закони са толкова точно настроени, че да позволят появата на съзнанието, или то просто се дължи на случайност? Съзнанието може ли да продължава да съществува без материална основа дори след предполагаемия край на вселената? В края на краищата имаме ли място в космическия план и какъв смисъл носи нашият живот сред безкрайните пространства?

В един завладяващ диалог двама забележителни експерти – Матийо Рикар (бивш учен от Франция, станал тибетски будистки монах) и Трин Сюан Тхуан (известен астрофизик с произход от Виетнам) – търсят отговори на подобни въпроси. Те успяват да намерят множество общи точки между будистката космология и съвременната физика, без обаче да прибягват до повърхностни аналогии или компромиси по отношение на важните различия. Това представлява още един интелектуален обмен след произведението “Монахът и философът”.

Алберт Айнщайн казва: „Религията на бъдещето ще бъде космическа. Тя трябва да надмине концепцията за личен Бог и да избягва догмите. Обединявайки природното със духовното, тя ще стъпва върху религиозното чувство от опита с всички аспекти – както естествени така и духовни –, които ще бъдат разглеждани като цялост с дълбок смисъл. Будизмът прекрасно попада в тази категория […]. Ако има религия в синхрон с принципите на съвременната наука, това определено е будизмът.”