От две страни: Пепеляшка. Мащехата

**Приказката през погледа на Пепеляшка:**

"Няма причина за притеснение, не бързай."

Когато бях дете и баща ми все още беше жив, той често ми четеше истории за животни. Една от любимите ми приказки бе тази за костенурката и заека. Заекът се подигравал на костенурката, че е много бавна и я предизвикал да проведат състезание.
- Добре - отвърнала костенурката и тръгнала с обичайното си темпо.
Заекът хукнал напред, толкова уверен в победата си, че решил да легне и да поспи...
Когато се събудил, костенурката вече пресичала финалната линия.
- Значи костенурката спечели? - попитах аз баща си.
Той кимна утвърдително. След това ме запита:
- Какво би искала да бъдеш, Пепеляшке – костенурка или заек?
- Нито едно от двете - му отговорих. - Искам да стана принцеса или ветеринар.
- А защо не можеш да бъдеш и двете? - засмя се той.
Години по-късно все още помня тези думи с благодарност. Що се отнася до приказката за костенурката и заека, тя вдъхнови моя девиз: "Няма причина за страх – не бързай."

---

**Приказката през погледа на мащехата:**

"Подозрение"

Винаги съм полагала усилия да бъда справедлива към моите дъщери. Анастасия и Геновева са най-сладките момичета в кралството; те даже правят път на мравките! Затова чувствам необходимостта да разкажа какви са отношенията ни със зла сестра Пепеляшка. Всички смятат, че сме били лоши към нея и я наричат "жестока". Дори я обвиняват, че по наша вина е станала слугиня у дома си.

Всички грешат.

Преди всичко Анастасия и Геновева винаги са били изключително деликатни – толкова чувствителни са, че лесно могат да бъдат наранени. Когато сключих брак с бащата на Пепеляшка, двете момичета бяха плахи като мишчици. От друга страна Пепеляшка изглеждаше странна και непокорна; непрестанно тича в двора και говореше с животните. Но въпреки всичко смятах я за добросърдечна личност و надеждите ми бяха тя да стане приятелка на моите мили деца and им помогне в преодоляване на тяхната стеснителност.

Но тогава нямаше как знаех колко трудно ще бъде това...