Поезия/ Николай Гумильов

Не одобрявам лицемерната ви склонност
да кръстосвате ръце с хладна дистанция,
нито спокойствието на вашата, уж скромна тишина,
срамежливото и несигурно лице.

Изглеждате като персонаж от роман на Тургенев,
така надменна, толкова деликатна и невинна.
В вас има нещо спокойно и есенно,
като алея, покрита със златисти листа.

Няма да повярвате в нищо,
без предварително да го премерите.
И никога няма да тръгнете нанякъде,
преди да видите маршрута на картата.

Чуждият ловец ще остане непознат за вас –
той, спрял на висока гола скала,
или страда истински, или е опиянен от радост
и отправя стрела право към слънцето.