Близостта на разстоянията

Настоящото изследване се стреми да анализира взаимодействията между възрожденската критика, периодичния печат и театралните проблеми в контекста на културните процеси от предосвобожденска България до началото на XX век. Дългият и труден път през годините подчертава последствията от дълготрайната изолация, болезненото преодоляване на културната недостатъчност, масовата неграмотност и ограничеността на домашното пространство. Преоценката на утвърдените морални стойности, положителното влияние на чуждестранната художествена литература и постоянното разширяване на тематичния спектър постепенно превръщат периодичния печат в съществена част от живота на българина. В тази сложна комуникация между субект и обект рефлектират социалните промени, породени от политическите трусове и консервативния морален кодекс.

При формирането на литературната критика се наблюдават както енциклопедизмът характерен за Възраждането, така и професионалната немощ и откритото незнание, които съжителстват с академичния стил и усилията за разширяване на духовния хоризонт. В този контекст театърът и драмата търсят не само своето място, но също така своя идентичност като неразривна част от нашата културна история. Дискусиите "за" или "против" театъра добавят балкански нюанси към страниците на предосвобожденските медии, показвайки различия във възприятията сред критици.

Конфликтът между „старите“ и „младите“ при търсенето на нова културна идентичност метафорично представя преоценка на ценности; преразпределение след разрушаване опори; визии за европеизация – всичко това изменя как изглеждат периодичният печат и критиката. Докато „старите“ емоционално защитават традиционните ценности у дома си, “младите” по времето около списание “Мисъл” изразяват противоречивост във вижданията относно местното спрямо чуждото в условията смяната поколението.

В динамиката между противоречие/близост или несъгласие/приемственост могат да бъдат проследени проблеми в развитието х коммуникацията межу периодичния печат , литературата ии театралнатас критика.
Калина С. Русакиева