Quindici tesori delle terre Bulgare

Димитър Овчаров е археолог и член на Археологическия институт при Българската академия на науките. Той се занимава с изучаването на българската и византийската култура през Средновековието. Основният му интерес в научната работа е насочен към различни аспекти на средновековното изкуство, религиите и езическите ритуали на протобългарите, както и архитектурата – военна и религиозна – от този период. Овчаров е автор на дисертации като "Строителството на укрепления в българските земи през ранния византийски период" (1973) и "Рисунки и фрески - източник за данни относно историята и материалната, духовна култура в средновековна България".

Той има над 200 публикувани статии, включително няколко монографии: "Византийски и български крепости V-X век" (1982), "Средновековни рисунки в България" (1982), "Макар че живее добре, човек умира" (1992), "Омуртаг, великият хан и неговата воля като върховен бог на българите" (2002), "Въведение в протобулгарската култура" (2002). Освен това участва в създаването на редица произведения като: "Паметници на византийското изкуство в България - IV-VII век" (1978), "Старите български столици - Плиска, Велики Преслав, Turnovgrad" (1980) , “Голямото кралско дворецче в Преслав. I. Седалището на патриархa през X век” (1991). Вече повече от тридесет години той активно ръководи археологически разкопки, включително тези във Велики Преслав.