История на златодобива по българските земи

Природните ресурси на българските територии играят съществена роля в историята на златодобива в Мизия, Тракия и Македония. По време на разцвета на европейската енеолитна цивилизация, между 4500 и 4000 г. пр. Хр., тук е било извлечено и обработено първото злато в света. През Античността тракийските миньори, известни като бесите, активно експлоатират находищата на злато и сребро в Халкидическия полуостров, планината Пангей, Родопите и западната част на Тракия в продължение на хиляди години. В периода под управлението на Филип и Александър Македонски се осъществяват значителни минни дейности, които могат да бъдат сравнявани със строежите на египетските пирамиди; годишното производство достига впечатляващи количества злато. При Римската империя добивът от всички златорудни райони включва както злато, така и сребро, а хиляди работници са ангажирани при извличането по речните корита около Огоста, Струма и Марица.

В книгата се представя оценка за количеството добито злато между 1400-1900 г., което възлиза на 73 тона. Накратко се обсъжда развитието на златодобива през ХХ век с изчисление за приблизително 100 тона добито золото основно от медно-златните мини "Челопеч" и "Елаците". Към книгата е приложен подробен списък с населените места, където е имало историческа дейност по добиване на злато.