Дилемата на Джаксън

Милдред застана пред Джаксън, трепереща от вълнение. В ума ѝ се въртеше мисълта колко различен е станал - все по-привлекателен, а тъмните му очи изглеждаха по-големи и спокойни, блестящи като никога досега. Устните му бяха нежни, а изражението на лицето излъчваше любов, защото Бенет му беше простил; не просто това – той бе простил на Бенет! Но промяната в него не спираше дотук; той сякаш беше преминал през страдание и се беше преобразил подобно на морето – както го описва Шекспир. Кожата му изглеждаше различна - с по-тъмен и лъскав оттенък. Изглеждаше така, сякаш когато си е тръгнал, е направил трансформация; той принадлежи към хората с дълъг живот – може би живее в Тибет или някъде другаде... На каква възраст ли е? На сто години? Или хиляда...? Те идват при нас като ангели-пазители и действително са такива; сега ми говори на език, който не разбирам напълно, но усещам смисъла зад думите му.