Professeurs de d?sespoir

"Скъпи приятели, ставаме schizofrenici. В ежедневието си се опираме един на друг, следим новините с тревога и правим всичко възможно, за да запазим и укрепим връзките помежду ни. Но като читатели или зрители ние възхваляваме онези, които проповядват бездната; приемаме сексуалността в нейния най-експоненциален и пуст начин и не спираме да слушаме непрестанните истории за човешките пороци. Какво обяснява това нарастващо разминаване в началото на XXI век между желанията ни за живот (солидарност-щедрост-демокрация) и културните проявления, които предпочитаме (престъпление-насилие-самота-безнадеждност)? Човекът е едновременно добър и лош, казвала е Жорж Санд. Но той е нещо повече: нюансът – нюансът, който според мен е целта на изкуството. Дали съвременната литература се е отказала от тази цел?" пита Нанси Хюстън.