Бягащият човек

„Бягащият човек“ на Стивън Кинг е роман, който предвиди невероятния ръст на риалити шоута и вдъхнови множество книги и филми, сред които най-известен е „Игрите на глада“.

Новото издание, с превод от Адриан Лазаровски, включва и есето „Колко бе важно да бъда Бакман“, в което Кинг споделя за своя литературен псевдоним Ричард Бакман – името под което създаде някои от най-забележителните си произведения.

-----

Действието се развива през 2025 година. Световната икономика е разпаднала, а Америка е достигнала крайна точка в екологичната криза. Всеобхватната телевизия задържа вниманието на хората чрез жестоки игри, в които участниците залагат живота си с надеждата да спечелят пари.
Главният герой Бен Ричардс губи работата и мечтите си. Неговата малка дъщеря страда от заболяване, а медицинските сметки са непосилни за бедняците. Последният му шанс е участие в „Бягащият човек“ – най-вълнуващото риалити шоу по Всеобщата телевизия, където всеки зрител може да бъде част от преследването. В продължение на един месец Бен трябва не само да избягва специално обучени ловци, но и обикновени хора готови да го предадат срещу заплащане. Наградата за оцелелия след гонитбата възлиза на един милиард долара; уловката? Никой досега не е успял да остане жив.

-----

Стивън Кинг публикува „Бягащият човек“ през 1982 г., използвайки псевдонима Ричард Бакман (под него излизат още известните романи като „Дългата разходка“, „Гняв“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“, „Отмъстителите“ и “Огън”).

В контекста на творчеството му повечето заглавия са насочени към жанра на свръхестествения ужас; обаче "Бягащият човек" напомня повече за класически антиутопии като "Прекрасният нов свят" от Олдъс Хъксли , "1984" от Джордж Оруел и "451 градуса по Фаренхайт" от Рей Брэдбъри.