Завръщането на думите

Средновековният философ Пиер Абелар, живял през XII век, в своята автобиография „История на моите нещастия“ детайлно разказва за забранената си любов с ученичката си Елоиза. След като семейството ѝ го наказва жестоко чрез кастриране, двамата се разделят и отиват в манастири, където единствено кореспонденцията им ги свързва. В писмата тя изразява чувствата си към него, а той - своите чувства към Бога. Когато човек прочете внимателно творението му, остава с впечатление за силна субективност; той не взима предвид и дори пренебрегва емоциите на Елоиза. Любовната трагедия е представена само от неговия ъгъл, докато гласът на Елоиза остава нечут и затънал във времето.

В романа на Гоце Смилевски обаче за първи път ни е показана истинската история на Елоиза – нейното вътрешно преживяване и душевни терзания са "озвучени", тъй като самата тя разказва трагичните събития – от ранния период на любовта до раздялата с Абелар и страданието по изгубеното дете. „Завръщането на думите“ рисува ярък портрет на най-образованата жена в Париж по онова време, която tragично попада в сложна мрежа от любовни желания, амбиции и безпощадни нрави в една сурова епоха.