Сто дни дъжд

Сръбската критика нарича романа „Сто дни дъжд“ балканския отговор на творчеството на Маркес и Кафка, като той е удостоен с наградата за книга на годината „Златен слънчоглед“. Главната героиня Беатрис преминава през цяла Европа, за да стигне до родния град на баща си. От Лондон тя се завръща в Сърбия под влиянието на волята на вече покойния родител – желанието му да продаде наследствените имоти.

Градът я посреща с постоянен дъжд, който обгръща улиците, сградите и хората в призрачен мантия, сякаш се опитва да скрие нещо от нея. Но тук всяко тайно задържане е невъзможно; всеки човек носи крепостна стена от тайни около себе си и остава прозрачен за другите. Всички са свързани помежду си чрез миналото си, пороците и страстите си, както и мечтите-сънища, които живеят активно.

Беатрис споделя чаша вино с домашния дух – тъжен като избягал папагал – и среща любовта. Присъствието й в малкия провинциален град изглежда катализира трагичните развои на многогодишни интриги. Милош Латинович рисува картината на минало, настояще и бъдеще по начин характерен за Маркес; затънтената европейска провинция разкрива бурното разнообразие от страсти, исторически връзки и болезнени амбиции у нас Балканите.

Очаквайте излизането му на 12 април 2016 г.!

На Балканите има една страна - уникална сама по себе си. Там живеят най-красивите жени въпреки намаляващата раждаемост; безработицата е висока сред тези които работят най-усилено; плодовитата земя храни хора със значителна бедност; влаковете винаги закъсняват; всички играят футбол докато печелят във ватерполо или волейбол; всеки бърза към работа но никой не пристига навреме; здравната система предлага безплатно лечение въпреки високия ценови стандарт при медицинските услуги. Глобалната икономическа криза е придобила гражданство там трайно пребивавайки.; обществени поръчки остават мистерия а държавните секрети са публично достъпни.; войните нямат край а съдебните дела могат да продължат повече отколкото самият живот...