Краят на историята

"Поток на съзнанието, изповед, откровение и монолог... Нито едно от тези определения не може напълно да улови уникалността на този неконвенционален роман или може би обширно есе, което разглежда сложната природа на любовта и процеса по написването на любовен роман. Лидия Дейвис ту е героиня, ту автор в разказа си; в това двойствено положение мислите й се движат свободно или се загубват сред спомените за забравата и незабравимото — страдание, разкаяние, ревност и самота. Сравняват я с Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган и Джийн Рис, но тя остава непредсказуема и уникална сама по себе си.

Читателят ще усети мощта, дълбочината и горчивия хумор на тази смела модерна проза единствено ако се потопи в словесния поток без да опитва да го поставя под определени рамки или категории — било жанрови или емоционални. Този текст нахлува навсякъде; прескача бариери и се разпростира без ограничения. „Краят на историята“ представлява несантиментален роман за една сюжетна линия след края ѝ, когато нищо не може да бъде върнато назад нито поправено. Единственият лек остава болезненото описване на анатомията на любовната връзка с жесток самоанализ и самоирония."