Флотилия на надеждата

Спасението на българските евреи по време на Втората световна война напоследък предизвиква множество дебати в политическите, научните и културни среди. Участието на цар Борис III, Българската православна църква и Димитър Пешев, който е подпредседател на Народното събрание, е добре известно.

По-малко известен факт за изследователите обаче е, че морската емиграция на евреите от български пристанища започва още през 1934 година.

През периода 1939-1944 г. не само български евреи отплават към Палестина; с кораби от страната заминават също така и евреите от Германия, Латвия, Литва, протекторат Чехия и Моравия, Полша, Румъния и Унгария.

Създадена е сложна мрежа за улесняване на тази морска миграция. В процеса участват местните пристанищни власти в България, дирекция „Водни съобщения”, както и капитаните и моряците на българските кораби. Сред плавателните съдове се открояват ветроходи като „Св. Георги”, „Кооператор”, „Орион”, „Нептун”, „Шипка” и „Успех”. Според проучванията на капитан Стойко Алатов всички тези кораби оставят Хайфа завинаги без да се върнат обратно в България.

Някои плавателни средства като "Шипка" и "Цар Крум" променят имената си съответно на "Либертад" и "Салвадор", участвайки в eмиграцията под панамския или уругвайски флаг.

За жалост много хора загиват при опасните пътешествия по море. Например корабът “Цар Крум” – “Салвадор” тръгва от Варна с над 300 души евреинa борда. По време на буря той удря скали край Силиври със смъртност от 230 души...

Една от най-тежките трагедии свързана с потопяването на кораба “Струма” от съветска подводница Щ-213 близо до Босфора. От пасажерите губят живота си 103 деца, 269 жени και 406 мъже заедно с целия български экипаж воден от капитан Горбатенко.

В България д-р Барух Конфино играе ключова роля в организацията по транспортирането на евреите чрез корабите. Според данни предоставени от д-р Шломо Шеалтиел анонимно цитирани във възстановката направена от изследователи Атанас Панайотов και Мариана Кръстева , д-р Конфино организира спасяването по море за около 4600 души; сред тях има приблизително 1900 с българско гражданство докато останалото количество идва основно отвън - Унгария,Rумъния ,Полша ,Австрийцив ,Словакия И Германия .

Настоящият труд - "Флотилия надеждата", разглежда забравената история зад морската одисея наречена спасение между годинте 1934–1944 г., акцентираща върху ролята именно некоторых bългарских кораблей и технo шeпpагyрi cpeди тeзи зaблудили кpaйбрежната линия .