Огнехвъргачките

„Огнехвъргачките“, публикувана през 1931 година, е продължение на „Лудата седморка“. Всъщност, според Кортасар, двете творби съставляват един общ „роман с две заглавия“. Подобно на предшественика си, и в „Огнехвъргачките“ действието се развива в мистериозния Буенос Айрес, наситен с улична суета и невероятни събития. Въпреки това, мрачната фантазия на Арлт става все по-наситена; страстите и лудостта водят героите – Ердосаин, Астролога, Куцата, Печалния Сводник, Елса и Кривогледата – всички те "чудовища" – към една неизбежна и едновременно неочаквана развръзка.

Хулио Кортасар за Роберто Арлт
„Ако има аржентински писател, който ми е особено близък, то това определено е Роберто Арлт. Докато критиците анализират неговите идеи, ние като читатели отново се обръщаме към него заради безкомпромисните образи, които ни изправят лице в лице със самите нас - така както само великото изкуство може да направи.“

Рикардо Пиля за Роберто Арлт
„Безспорно именно с Арлт започва модерният аржентински роман. Той е най-великият романист в историята на страната.“
„Арлт и Борхес представляват два напълно различни подхода към литературата. Опити да ги обединят са част от големите утопии в аржентинската литература; въпреки усилията на Кортасар, Маречал и Онети това остава невъзможно.“