Бесарабия, моя любов!

Умрях през лятото на 2007 година, когато навърших петдесет и девет години. Паднах от скала близо до манастира Ципова, в непосредствена близост до река Днестър. В онези критични мигове между живота и смъртта ми се яви тази книга: за частица от секундата я видях цялата! След това, с течение на времето, тя започна да се разгръща пред мен страница по страница, фраза след фраза и дума след дума.

В тези секунди на дъното на пропастта забелязах мъже, жени и деца около себе си – те бяха там, за да ме окуражат и помогнат да изляза от бездната. Всички те бяха непознати хора; срещнах ги не само тогава, но също така в операционната зала и болничната стая. Те ми разказваха не с думи, а чрез образи историята, която последва.

Така че книгата възникна като спомен за чужд живот или като описание на събития много преди моето раждане – тя беше своеобразно възмездие или изпълнение на задължение.

Посвещавам този текст на тези непознати лица, които ми върнаха живота. Тази книга е тяхна собственост; аз просто записах всичко онова, което те ми довериха.

Николае Дабижа