Наказателноправна защита на политическите права на гражданите

Промените в обществено-политическата обстановка през 1989 г. и приемането на Конституцията на Република България през 1991 г. значително възстановиха пълния спектър от политически права за гражданите. Това преосмисляне доведе до необходимостта от нова интерпретация и развитие на правната уредба, свързана с тези права. В допълнение към признаването им като основни права, законодателят въведе специално законодателство, което определя начина на тяхното упражняване.

Въпреки това, наличието на правна рамка не е достатъчно само по себе си. Държавата има задължението да предостави юридически гаранции за защита на тези права чрез създаване в националното законодателство на ефективни механизми при случаи на нарушаване.

Целта на настоящото проучване е да анализира действащата наказателноправна уредба относно нормалното упражняване на политическите права и да проследи развитието й, както и причините за него, с намерение да се намерят отговори и да се обосноват изводи по няколко ключови въпроса:

- кои политически права са защитени от наказателното право;

- каква е структурата на тази защита;

- използва ли текущото законодателство други средства освен наказателното право за защита нормалното упражняване на политическите права и какви са те.

Отговорите трябва да произтичат от основополагающата позиция – съдържанието, вложено в термина „политически права“ според наказателното право.

Допълненията към Наказателния кодекс от 2014 г., които разширяват обхвата му включвайки защитата при участие в референдуми, поставиха нуждата ясно да се разграничат прякото участие във властта и местните самоуправления (както участието в референдум) от самите политически права. На базата на това разграничение бяха предложени изменения в регулациите около Наказателния кодекс.

Втора глава представя анализиране нa конкретни престъпления срещу политическите права и сравнение с подобни нарушения.