Мъже без жени

Според Мураками, написването на романи е сравнимо с отглеждането на гора, докато създаването на разкази наподобява оформянето на градина. В новия му сборник с кратки истории, героите са самотни мъже в търсене на любов – било тя духовна или физическа, мимолетна или вечна; те са изоставени, пропиляли шанса си за нея или лишени от нейния благословен дъх. Авторът свързва тази колекция със концептуален албум, обединен около темата за безпартньора мъж, който броди из студения и безцветен свят на мъжете в преследване на любовта като метафора за човешкото съществуване. На финала се чува мощният акорд от разказа „Мъже без жени“, където образът на героя символизира загубата завинаги и необратимо на всички жени.

Историите изглеждат сякаш вдъхновени от внезапно озарение под звуците на джаз и рок музика, както и мелодиите на „Бийтълс“. Те се четат бързо и увлекателно. Умът усвоява фрагменти от живота в решаващи моменти, а окото попива красотата на японската градина – отражение на опустошената душа у мъжете.