Името ми да пребъде в светлина

Романът разказва за Мимар Синан, чийто живот е изпълнен с изключителни събития и история, свързваща миналото с настоящето. В него се разглежда една безумна любов с драматичен финал.

Синан е военен инженер, който проектира разнообразие от укрепления, мостове и акведукти. Половин век той служи като главен архитект на султана по времето на Сюлейман Великолепни. Неговата репутация го нарежда сред най-влиятелните османски архитекти. Строенията му са истински шедьоври в ислямската архитектура; освен известната джамия „Сюлеймание“ в Истанбул, той е построил джамията „Селим“ в Одрин, както и изящната „Михримах“, а също така джамията Баня Башъ в централната част на София. Смята се, че Синан произхожда от България и е син на християнско семейство, приет за еничар. Животът му се преплита с този на единствената дъщеря на султан Сюлейман и Хюрем – Михримах. Любовта между тях вдъхновява Михримах да рисува върху вода, докато Синан създава уникални конструкции. Името ѝ символизира слънцето и луната; за него тя представлява светлината: „Когато моето слънце залязва, моята луна започва да свети...”. Неговият завещателен призив гласи: „Името ми да остане във Светлина.”

Строежите му са частици от Рая.
Той води всички майстори,
пред него планини и пустини падат на колене.