Огънят на времето

Времето е като огън, а ние сме единствено материал. Не сме крехки - сърцевината ни е от въглерод, който е изключително устойчив на пламъка. Всяко горене представлява процес на изгаряне. Изразходваме материали за диаманти, за да произведем искри от мисли и чувства. Горим материя с цел да имаме време. Запалваме се по идеи, отдадеността ни към каузи ни кара да горим; желанията ни могат да бъдат опустошителни и о, как лесно се запалваме когато нещо има значение – оставяйки следа с думи. Силна жажда и мъчителна болка; изгарям от любов към теб... Емоционален вулкан, лавата на чувствата или охладнелите усещания... Косата става тънка, кожата губи своята плътност, костите започват да чупят; продължаваме да горим и ставаме все по-ефимерни. Накрая само очите остават в огъня; спомените ни изгарят и постепенно намаляваме в интензитет – повече светим отколкото горим до момента на угасване. Остава само пепел – понякога златиста – докато дойде първият порив на вятър…