Аня и Естер. Ревю за четирима

Той беше емигрант, не по политически мотиви, а защото никога не успяваше да се чувства у дома. Всякъде, където отиваше, изпитваше страдание и чуждост. Името на този странник е известно в литературния свят – Клаус Ман. Той е заел значимо място в него, въпреки че винаги е чувствал тежестта на славата на своите двама известни роднини. Баща му Томас Ман и чичо му Хайнрих Ман са му предоставили литературата като наследство. Животът на Клаус Ман преминава под знака на литературата, която оформя неговите предпочитания и особености. Неговият уникален стил до голяма степен произтича от постоянната му борба както с наследството си, така и с желанието да надмине семейството си в творчеството.

Автобиографичният роман "Повратната точка", публикуван през 1942 г., представя себе си като бездомния блуден син на века. Дебютните произведения обаче датират от 1925 г., когато той пуска пиесите "Аня и Естер" и "Ревю за четирима", последвани от романа "Набожен танц", който също предизвиква скандали и бързо го прави известен. Появата на Клаус Ман в света на литературата настъпва внезапно, както става ясно след смъртта му – само 42-годишен прекратява живота си на 21 май 1949 г.

Пиесите "Аня и Естер" и "Ревю за четирима" са написани през юношеските години (18-19), което води до определянето му като enfant terrible сред немските писатели. Те изразяват мисленето на едно поколение, загубено между двете световни войни – търсещи нов начин за живот извън наложените ограничения от предходното поколение относно политика и сексуалност.
Густав Грюнтгенс описва Клаус Ман по това време: „С непреклонна любов той разкрива своите връстници във всичката им начетена невежа формация; показвайки потиснатата им липса на задръжки... Той не просто описва младежта точно; вероятно има задачата да й посочи правилния път.“