Векът на цар Самуил

Датата 6 октомври 1014 година е един от най-забележителните моменти в драматичната и героична история, известна като „Българската епопея“. По-точно можем да я наречем „Векът на цар Самуил“. Сравнението с прочутия период на цар Симеон не е случайно, а времето, което олицетворява Самуил, обхваща повече от сто години – от появата му на историческата сцена между 969 и 976 г. до значимите въстания на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072).

Периодът около цар Самуил не само че е свързан с борбата срещу византийското завоевание, но също така ни запознава с множество изключителни личности. Сред тях са братята му Давид, Мойсей и Арон; неговите наследници Гаврил Радомир, Иван Владислав и Пресиан II; предходните български владетели Петър, Борис II и Роман; както и болярите Кракра, Драгшан, Драгомъж, Ивац, Елемаги Николица; кавхан Дометиан и много други важни фигури от политическия елит - рядкост в дългата ни история.

Нека си припомним думите на световноизвестния британски историк Стивън Рънсиман:

„Макар понякога България да бъде засенчвана от облаци," тя има основание за гордост със своето минало. Първата българска империя оставила след себе си славни спомени. Нейният величествен път се губи във временна мъгла – преминавайки през образа на Самуил с неговия динамичен двор край планинските езера в Македония; през златния трон на Симеон; през Борис който излезе пред осветения дворец окружен от ангели; през Крум който повдигал наздравици към болярите с черепа на един император; до Тервел който влиза в Константинопол редом с друг император или Аспарух заедно със своите братя и техния баща кан Кубрат...