Спомен за светлина Кн.14 от Колелото на времето

Колелото на Времето продължава да се върти, а вековете идват и си отиват, оставяйки след себе си спомени, които стават легенди. Тези легенди избледняват в митовете, а самите митове могат да бъдат забравени дори преди завръщането на епохата, която ги е създала. В един период, известен като Третия век – време както за бъдещи събития, така и за минали моменти – над Мъгливите планини се разрази вятър. Но този вятър не беше начало; при движението на Колелото на Времето няма начални точки или крайности. Все пак той носеше усещане за ново начало.

"Спомен за светлина" представлява Последната битка - Тармон Гай-дон - с всичките й бляскави и ужасяващи аспекти. Светът стои пред унищожение и съдбата му зависи от решението на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон.

Бойните сцени излъчват неподправена интензивност... Злото е вплетено в добродетелта; всяко обещано спасение крие опасности. Чувството за неизменна съдба и непредсказуемостта на събитията отразяват американския опит през последните три десетилетия по подобен начин, по който Първата световна война и нейните последствия повлияха върху творчеството на Дж.Р.Р. Толкин.