Младост между две войни

Цикълът "Младост между две войни" не е бил първоначално замислен от автора, но с времето той се оформил естествено. Този цикъл обхваща периода след Първата световна война до края на Втората и включва шест пиеси.

Първата пиеса, "Заболяване на младостта", се развива около 1922 г. и представя деморализацията на младежите, които са разочаровани и нямат ясни перспективи за бъдещето.

Вторият труд, "Престъпниците", е ситуиран около 1926 г. и показва как упадъкът в обществото расте поради отсъствието на доверие в правосъдието.

Третата пиеса, "Расите", се случва през март 1933 г., където се разглежда опитът да бъде манипулирана университетската младеж чрез съмнителни духовни практики.

Четвъртата част, озаглавена "Защото неговото време е кратко", проследява събитията по време на окупацията на Норвегия и изследва усилията на църквата да запази своята свобода.

След това идва "Освободените", която описва последната фаза на войната и отношенията между освободените хора и техните освободители.

Накрая, "Плодове на нищото" е поставена малко преди финансовата реформа и акцентира върху преодоляването на нихилизма и отчаянието сред обществото.