Четите в България

След публикуването на брошурата "Чърти от живота и списателската дейност на Любен С. Каравелов" през март 1885 г., месец по-късно излиза и книгата на Захарий Стоянов, озаглавена “Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджа /1867-1868/”. Тази книга е посветена на Христо Иванов Книговезеца, който е наречен “най-стария апостол на българската свобода”. Посвещението към него е направено, тъй като именно той предоставя най-много информация за Левски и четите на тримата войводи. Захарий Стоянов скромно оценява своя труд като "начало за изучаване делото на войводите". В предговора си той защитава правото си да има лична пристрастност към разглежданите събития: “Право да си кажа, аз не се пазих твърде от да не изказвам симпатии и антипатии в някои събития и обстоятелства. Напротив, драго ще ми бъде даже, ако съм можал да се съобразя с духа на времето, в което пиша.” /З. Стоянов, Четите в България, Пловдив, 1885/