Поколенията в театъра

Тази книга представя оригинален и непубликуван творчески архив на членовете от две поколения на фамилия Сърчаджиеви. Преди около година и половина започнах трудната задача да организирам наследството, оставено ми от баща ми, проф. Богдан Сърчаджиев, включващо писмени материали на семейството. Когато се потопих в обширния набор от документи, чернови на статии и лекции, работни записки, режисьорски бележки, теоретични разработки, лична кореспонденция и множество снимки, преживях две неочаквани събития. Първото беше моето "среща" с дядо ми - проф. Стефан Сърчаджиев (един от основателите на съвременния български театър), когото не успях да опозная приживе и за когото знаех само чрез разказите.

Вторият чудесен момент бе възкресението на спомените за скъпите роднини – майка ми и баща ми – които загубих твърде рано. Те сякаш оживяха пред мен и започнаха да общуват с мен по познатия ни начин – езика на театъра.

Да принадлежиш към рода Сърчаджиеви означава да си „обречен“ на театралното изкуство; средата ти е наситена с театралност - приятелите им са артисти или хора свързани с изкуствата; темите у дома винаги касаят театрa. Дори смртта има своето място в този контекст: през 1965 г., дядо ми почива внезапно в кабинета си в Народния театър по време на вечерно представление; през 1992 г., след драматично обсъждане относно бъдещето му там губя майка си - актрисата Дора Глинджева; а ракът взима живота на татко точно в деня когато премиерства поредния спектакъл...

Когато се връщам назад във времето към детските години, ярките спомени изплуват: често прекарвах вечери в гримьорните или залата заради представлението на мама; обеди след училище вместо вкъщи прекарани в стола към театъра по време репетициите й докато тате е във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) или "Кукления", а списъкът продължава... Убеден съм, че подобни моменти са били част от живота почти всеки един член от фамилията Сърчаджиеви – ние носим честта но и товара като преки наследници на Великия Сержо - проф. Стефан Сърчаджиев.