Убийство в стил рококо

„Когато отида там горе, ще резервирам една голяма маса, за да бъдем пак заедно“ - през 1995 година Румяна Узунова, вече с неизлечима болест, намира сили да се шегува дори и със състоянието си. Нейното остро чувство за хумор я придружава дори в най-трудните моменти от живота й. Затова не е изненадващо, че романът й „Убийство в стил рококо“ представлява пародия - както на криминалния жанр, така и на политическия климат по време на тоталитаризма у нас. Човек с толкова остри социални усещания като Румяна Узунова може само да възприеме и опише подобен контекст.

Романът „Убийство в стил рококо“ е написан в България през средата на 70-те години и следва Румяна през целия й път в емиграция. Той значително се различава от знаковите интервюта и репортажи по "Свободна Европа", не само заради жанровото си определение. Въпреки това той служи като предшественик на тези медийни изяви. Защото да подиграваш един тоталитарен режим по времето когато го преживяваш изисква смелост не по-малка от тази да говориш против него пред микрофона на "Свободна Европа". Такъв кураж винаги е бил част от характера на Румяна.

За хората живели тогава събитията описани в „Убийство в стил рококо“ са свързани с личната им история. За онези родени след този период обаче романът предоставя уникален поглед към малко познатата и почти непозната реалност. Дори ако те опознаят тази действителност чрез карикатурните герои във творбата, знанията и чувствата които получават правят четенето на „Убийство в стил рококо“ повече от заслужаващо.
Екатерина Бончева