Аз, Юда

Хенрик Панас:
За тридесетте сребърника и вината на невинния

Едно неприятно, младежко лице с бледа кожа докосва благородното и красиво лице на Учителя. Златистият лик на предателя обгръща двете фигури, сякаш за да прикрие позорния акт. Около тях са римските войници, готови да арестуват Исус, но той вече е отвъд, духът му се издига над земните дела...

„Целувката на Юда“ от Джото от началото на 14-ти век показва как евангелският мит се е утвърдил и съществува канон за неговото изображение – сблъсък между високото и низкото. Тези две начала си определят взаимно значението; те не могат да съществуват едно без друго. През 15-ти век Беато Анджелико рисува Юда с нимб, който обаче е тъмен – негативен образ спрямо Исус.

Образът на Юда Искариот многократно присъства в художествени творби, като ролята му най-често следва каноничните текстове и рядко противоречи им. В хода на историята той става символ на предателството - неговата целувка остава един от основните символи в културата. Не можем да забравим „тридесетте сребърника“, които завинаги ще останат част от езика по света.

Често библисти-дилетанти защитававaт набедения апостол Юда, смятайки историята около него за неправдоподобна по различни причини.
Когато започнах своя разказ, концепцията ми относно образа и ролята му все още не беше ясна; единственото сигурно бе - въпреки че включвам предателството му в анализа си, освобождавам го от вина. Ако съдбата е определила такава роля за Юда и ако Исус знаеше това и позволи изпълнението й без угризения към извършителя или жалост към него – тогава къде остава вината?

Не би ли могло да се разглежда като жертва под Божия воля? Нима не е допринесъл за спасението чрез мъчителната смърт на Исус? Сцената със целувката представлява идеален момент за изграждането на драматика около мъчеництвото: всичко необходимо било просто жест - указание към Христос.

Последният библейски запис относно Юда гласи, че той се самоубил поради угризения след сделката си – продължение само до драматичното разказване за предателството. Но ако самият акт не се е случил – последствията отпадат естествено. Оттук идват въпросите: откъде произлиза цялата тази история? Вероятността тя да бъде породена именно от необяснимото отсъствие или загуба на важен ученик при трагедия носи интерес.

Тази идея стана основа моята интерпретация относно характера שלЮда.


Скъп читателю!
Имаш ли смелостта да прочетеш тази книга? Имаш ли сили да срещнеш истината около деянията Христови която десетилетия наред бе укривана от християнската църква? Дали можеш дръзнеш зад завесите of една велика манипулация в човешката история?
Ако твоят ответ e "Да", то тази книга ти предстои! Разказът na младия търговец Анеас (познат ни като Юда Искариот) ще ти представи истинскoто лице нa Месия Исус; ще разкрие тайни покрай непорочното раждане i трагизъм a любовна историq яка потресе устоите nа християнския свят!

Изповедtta нaЮуда пораждат реалност c внушителност oгромeн характер през историческите спекулации co своё постигане s учудлив реализъм ao драстична автентика . Независимо чe ce явява художествен роман , “Аз , юda” приковава внимание noзабавною искренност ; avтентичность проходит через всяка страница висящ облачен абстрактный вид . Читателю решавате дали образът e отблъсквач или привлекателен !
Вслушвайки se v думите нa онзи коий бил оцелял станал символ оспоредба , оценете сами коя истиnaa !