Моретата на страха

В контекста на ужаса, предизвикан от Инквизицията, един мъж се впуска в търсене на тайните на смъртта и безсмъртието с цел да изпълни любовен дълг.

Този роман е изненадващ и завладяващ – нещо, което не сме виждали в литературата от „Парфюмът“ насам. Написан е по красив и въздействащ начин.

Дон Фернандо и доня Клара са свързани с любов още от детството си и растат с убеждението, че са предназначени един за друг. Докато той е погълнат от амбициозни научни проекти, тя постепенно започва да избледнява покрай него. Дон Фернандо става учен с признание дори от крал Филип III. Но стремежът му да разбере същността на смъртта – която счита за корена на всички човешки страхове – го обсебва до такава степен, че пренебрегва чувствата си към доня Клара, която в крайна сметка трябва да се омъжи за друг човек. В опитите си да се справи със смъртта, той осъзнава важността на любовта като ключ към вечния живот и разбиране за звездите като непрестанно живи души.

По пътя му предстоят страховете на Инквизицията и ценната дружба с арабски учен, който го запознава със забраненото знание - алхимията.

Историята представлява мощно духовно приключение срещу фанатизма, който черпи сила от страха.

Антонио Гомес Руфо е значима фигура в съвременната испанска литература; родом от Мадрид. Той пише романи, разкази и есета и получава множество литературни награди. Неговите творби са преведени в много държави по света. Определят го като "класик" (според “Ел Паис”), а критиците го наричат "един от най-талантливите съвременници" в Испания и истински майстор на повествованието (“Ел Мундо”). Общата тема в неговата проза е борбата между индивида и съдбата му - оформена чрез обществото, властовите структури или самата природа.