MEDIA SAPIENS: Битката за третия мандат

Авторът на "Духless" хвърля бомба в света на медиите с роман, написан в неподражаемия му стил - достъпно, с циничния език на улицата. И една мутра ще умре от кеф да го прочете.
Запознайте се с Антон Дроздиков - млад, интелигентен, циничен и напорист специалист във Фонда за ефективна политика. Една от задачите му е да пише речите на политиците, които са на власт. И той не измисля нищо по-добро от това: да адаптира към съвременността речите на Гьобелс, министърът на пропагандата на Третия райх. Когато това е скандално разкрито, Антон е уволнен и заплашен, че отсега нататък светът на медиите ще е затворен за него. Но той поглежда към телевизора и казва като същински медиен терминатор: "I'll be back!"
Шансът му за реванш настъпва, когато получава неустоимо предложение от загадъчен мъж с огромно влияние. Той му предлага да оглави медийния щаб на опозицията срещу президента Путин, който се готви за третия си мандат...

Нали знаете как постъпвахме в училище, когато учениците пишеха в тоалетната срещу някого, който ги е обидил, гадости от сорта на: "Коля Соколов е чекиджия и лайняр"? А сега учениците бяха пораснали и вместо стените на тоалетните използваха средствата за масова информация. Между другото, последните и без това отдавна се бяха превърнали в кенеф, но това е друга история.



Сюжетът:

Млад и талантлив PR-специалист пише речите на влиятелни политически лидери. Интелигентен и циничен, той не измисля нищо по-добро от това просто да потърси вдъхновение в речите на Гьобелс, министъра на пропагандата на Третия райх. Когато това е скандално разкрито, той е уволнен и заплашен, че отсега нататък светът на медиите ще е затворен за него. Но той поглежда към телевизора и казва: "I'll be back!"
Но той не иска просто да се намърда на някаква нова службица, в която да си скатава дялове от рекламните бюджети. Интересуват го политическите технологии. "А пък политиката е като генитален херпес - пипнеш ли го веднъж, той ти е за цял живот. Може да стихва, може да се изостря, но няма да те остави намира." И затова му остава само едно - да открие собствена агенция, която да се занимава с пиар. Тъй като, според него, тази агенция трябва да извърши революция в медиите, без много да му мисли, той я кръщава "Че Медия".
Отначало всичко върви добре, че той чак съжалява, че не е поел по самостоятелен път по-рано. Успява гениално да работи едновременно за два противоборстващи лагера. ("Нали знаете как постъпвахме в училище, когато учениците пишеха в тоалетната срещу някого, който ги е обидил, гадости от сорта на: "Коля Соколов е чекиджия и лайняр"? А сега учениците бяха пораснали и вместо стените на тоалетните използваха средствата за масова информация. Между другото, последните и без това отдавна се бяха превърнали в кенеф, но това е друга история.")
Печели добре. Но изведнъж поръчките рязко секват. В един момент парите започват катастрофално да не му стигат. Не е започнал да харчи повече, а е започнал да печели по-малко.
И тогава се появява загадъчен мъж, който му прави неустоимо предложение за работа, свързано с предстоящите президентски избори, което той не може да не приеме - да стане продуцент на голяма политическа игра. Героят дава всичко от себе си: инсценира терористичен акт, но наистина започват да загиват хора...




Прозрението на героя:

"Привечер гражданите се прибираха вкъщи - едни от работа, а други от кино, от ресторант или просто от гости. Някои се връщаха у дома от сватбите на приятелите си или от тържества, посветени на рождените дни на нечии деца. Други - от погребения или помени. Те влизаха в жилищата си в съвсем различно настроение и със съвсем различно самочувствие - уморени и тъжни, жизнерадостни и весели, ядосани и добродушни. Изобщо, всеки от тях си имаше свое душевно състояние. И ги обединяваше само едно - всеки, който се прибираше, само половин час или по-малко след като влезеше в дома си, включваше телевизора и радиото или влизаше в интернет. В този момент той преставаше да бъде индивид и се превръщаше в аудитория. И всички тези хора, които бяха толкова различни, обзети от собствените си грижи, разделени от бариерите на убежденията си, на религиите си, на националностите и езиците си, всички те бяха обединени от МЕДИЯТА.
Във всички времена нито една партия, обществена организация, секта, вероизповедание или мултинационална корпорация не е притежавала такъв мощен обединителен ресурс. И тук същността не се съдържаше в някаква специална идея или в новите средства за масова комуникация, а в това, че медията успя да предложи на хората нещо повече. Тя предлага на всички не просто едно ЗРЕЛИЩЕ, а им подарява ДРУГ ЖИВОТ."


За автора:

Сергей Минаев е на 32 години. Той се прочу в световен мащаб с романа си "Духless", който е тоталният бестселър № 1 в Русия за 2006 г. и една от най-тиражните и шумни книги в България за 2007 г. В продължение на месеци тя стоя на първо място и в челото на българските класации за бестселъри. Романът определено разбуни духовете и сега всички (тези, които й се възхищават, и тези, които са възмутени от нея) очакват новия роман на Сергей Минаев, който оглавяваше топлистите в Русия цялата пролет на тази година.
Младият писател вече се превръща в световна знаменитост, каквато не е излизала извън пределите на Русия от времето на Булгаков и Набоков. Статия за него се появи на първа страница на "Таймс". Малко са писателите (а руски изобщо няма), които могат да се похвалят с такова внимание от страна на прочутото издание.
Сергей Минаев, мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, започнал да пише бестселъра си "Духless", нахвърляйки мислите си върху салфетки в най-тузарските ресторанти в Москва, и след това решил да напише книга. Излиза в скромен тираж, но той се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за тази книга. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световния хит "Шифърът на Леонардо" - над 600 000 екз. В продължение на месеци книгата е безспорният фаворит на пазара - издателски феномен, какъвто в Русия не е имало през последните години. Както никой друг роман преди него "Духless" улавя много точно духа на съвремието и ценностите (или по-скоро липсата им) на "героите на нашето време" - юпитата, "белите якички", материално презадоволените, но духовно бедни.
"Media sapiens" пък е бестселърът на Русия за 2007 г.

Стилът на Минаев: книгите му са написани изцяло на съвременен жаргон - откровен, прям и циничен. С предизвикателството да ги преведе на български се справи звездата от "Голямата уста" на "Биг брадър" Ива Николова.

Сергей Минаев: "Когато излезе "Духless" си мислех, че ще остане незабелязана. Но когато се случи обратното, аз се изплаших. После ми позвъниха от милицията и ми казаха, че ако продължавам да пиша така, ще ме арестуват за 15 дни. Сега вече се чувствам отговорен."

Всичко, което гледаме по телевизията, е една голяма лъжа. Всичко, което четем във вестниците, е манипулация с нас. Днес е важно не това какво в действителност се е случило, а онова, което медиите са решили да превърнат в новината на деня. Живеем в едно риалитишоу, което медиите ни спретват ежедневно. А зад всичко стоят умни и нахакани пиари, наети от алчни за власт политици или мутри, драпащи за престиж и достолепие.