Дон Жуан

Заглавието на текста насочва вниманието към по-малко известен аспект от творчеството на един прочут писател. В случая, това важи донякъде, тъй като „Дон Жуан“ представлява първата среща на българските читатели с изключителната работа на Байрон. Този велик английски романтик остава почти непознат у нас в буквалния смисъл, защото голяма част от обширното му творчество все още не е преведена на български. Само трябва да споменем известните му романтични стихотворения като „Гяур“, „Корсар“ и „Мазепа“, както и произведенията от последния му период - например “Бепо”, “Пророчеството на Данте” и “Видението на Страшния съд”.

Приемането на Байрон в България, който е един от най-влиятелните европейски поети, представлява непрекъснато усилие за проникване в неговия сложен и богат свят; досега успехите са ограничени. През последният век, след като българската художествена проза започна да се развива активно, броят на значимите преводи от творчеството му може да се изброи на пръсти. От тях можем да посочим главно "Шильонският затворник", преведен от Д. К. Попов (вярно е обаче, че този превод вече е остарял), а също така интерпретацията на Гео-Милев относно драматичната поема "Манфред".

С настоящия пълен поетичен превод у нас сатиричният епос "Дон Жуан" открива нови врати пред едно впечатляващо име — името свързано с революционера от Мисолунги и гениалния поет, чувствителния романтик и блестящ критик спрямо потисничествата и несправедливостите.
Симеон Хаджикосев