Адамантът на Хена: Завръщането на Господаря

Тясната, извиваща се долина напомняше повече на клисура. Тя беше разположена от север на юг и пронизваше хребета на Хлавийските планини. Околните черни отвесни скали я обгръщаха в сянка, а шумните водопади се стелеха над високи каменни прагове. Въпреки стръмните и мрачни чукари на планината, горещото слънце от юг все пак проникваше в долината и предизвикваше буен растеж на зеленината. През гъсталаците преминаваше едва забележима пътечка, която не поддаваше на натиска на гората; тя явно бе утъпкана от хора, а не от животни. По тази пътека едва вървяха двама души...