Изгубени кучета без нашийници. Да убиеш Моцарт

„За мен писането не е просто желание или начин за препитание, а истинска необходимост. Дълго размишлявам върху своите герои и ги обичам, за да могат и читателите да усетят същото." Това творческо убеждение на френския автор Жилбер Сесброн (1913-1979) разкрива страстта, с която неговите произведения се четат. Следвайки образованието си в политически науки, той става радиожурналист, белетрист, есеист и драматург. Носител е на наградата на Париж за цялостното си литературно творчество през 1978 година и неизменно поставя акцент върху важни социални теми - изоставени деца, насилие и евтаназия... Той заявява: „Когато виждам толкова много болка и несправедливост около себе си, чувствам отговорност; свързан съм с това и изпитвам дълбоко състрадание."

В романите включени в този сборник Сесброн представя трагичните съдби на деца – например бъдещ Моцарт, който страда от нечестността на възрастните или самотни бездомници - изгубени кучета без нашийници, които са се сблъскали с множество жестокости и егоизъм.

„Обичайте; всичко останало не трябва да ви интересува" - тези думи на свети Август биха могли да служат като мото за творчеството на Жилбер Сесброн.