Любовно писмо към Запада от един имигрант

В "Любовно писмо" на Кисин, автор и емигрант с уникален опит, обединяващ ранните му лични и семейни преживявания от съветската епоха с развитието и живота си във Великобритания, той отправя предупреждение главно към своите връстници, а особено към по-младото поколение - т.нар. „Милениали“.

Тези млади хора са родени в края на 20-ти век и началото на новия век. Те не разполагат с почти никакви познания относно историята на последните десетилетия и знаят твърде малко за причините зад падението на тоталитарните социалистически утопии като болшевизма, фашизма и национал-социализма. В училищата няма кой да им предостави необходимата информация, а в университетите ситуацията е още по-лоша.

Знаят ли те например, че ужасите и кланетата през годините – подпомагани от Съветския съюз – както бедността и грабежът произтичат основно от социалистическите утопии наложени от различни диктатори? Мнозина от тях дори са изучавали марксизъм в университета „Патрис Лумумба“ в Москва или в някой либерален колеж във Франция. Има ли кой да ги информира за това? Тази книга цели именно това, както и много други истини, които не се преподават в учебниците – поне не така активно като в Йейл.

Сходна ситуация наблюдаваме и у нас: българските училища рядко разглеждат истинските ужаси на комунизма; следствие на което младото поколение остава объркано относно причините за текущото ни положение като общество. Това поражда риск винаги да се появи демагогичен лидер, който да внушава идеята за възраждане на социализма със обещания за равноправие – лъжейки хората как работят ефективно при условия (като Народната милиция), гарантиращи контрол над евентуално желание за бягство към Запада.

Д-р Любомир Канов