Хайдутството по българските земи във фолклора и писмените източници XV - XVII век

Хайдутството представлява исторически феномен, който се е проявил в балканските и българските територии по време на османското господство. Въпреки че това явление е сред основните теми в историографията на България и Балканите, то остава предмет на спорове и дискусии. От Освобождението на България от османска власт до днешен ден са минали почти 150 години, но въпросът за същността на българското хайдутство продължава да бъде актуален.

Настоящето изследване обхваща първите три века под османска доминация и включва анализи на отделни аспекти от последната четвърт на XIV век. Хайдутството през този период значително се различава от неговата форма по време на Възраждането (XVIII-XIX век), когато започват да се смесват влияния с друг социален феномен – кърджалийството; освен това участниците в националноосвободителните борби започват да бъдат наричани "хайдути".

Времевият интервал XV-XVII век предоставя възможност за задълбочено проучване на хайдутството в оригиналния му вид, както е било восприятирано от хората, живеещи тогава в българските земи, представители на различни религиозни и етнически общности.