Тераса над Рим

Сюжетът на романа „Тераса над Рим“ се развива през XVII век. Главният герой, младият гравьор Мом, е безумно влюбен в една жена, но тя вече е обещана на друг мъж. В резултат на ревността си, той му нанася сериозни увреждания с киселина и така обезобразява лицето му. След този инцидент, Мом е принуден да се откаже от своята любима, въпреки че любовта му към нея остава неизменна до края на живота.

Авторът Паскал Киняр черпи вдъхновение и от новата техника за гравиране – „черната гравюра“, която възниква през 1642 година. Тази форма се отличава от класическата гравюра със свойството си да извлича бялото от черното. Думите „черно“ и „тъмно“ са сред най-често употребяваните в произведението. Стилът включва кратки глави и изрази с афористичен привкус.

Героят обикаля различни градове в търсене на недостижима любов и светлина, поддържайки крехко равновесие между реалността и своето творчество – символизирайки съществуването си чрез плаките си. Сянката и меланхолията го следват навсякъде около предметите и хората. Обременен от съмнения, Мом предлага творчески визии за хармония, коренно противоположни на ежедневните преживявания. Независимо колко разбит изглежда животът му, той успява да се присмее на ограниченията чрез смелите свои еротични графики; много от тях обаче са унищожени по заповед на властите - както светският ред, така и религията ги считат за неприемливи. Както винаги талантливият артист предизвиква недоверието у невежите среди и у тези с ограничено мислене — хранени дори от държавата — както и у самодоволните управляващи...