Писма до Милена

Скъпа Милена,

мечтая за деня, в който светът ще свърши – утре. Тогава бих могъл да се кача на следващия влак и да дойда до теб във Виена, за да ти кажа: „Идвай с мен, Милена. Ще живеем любовта си без никакви ограничения или страхове, защото утре всичко приключва.“ Може би не обичаме така свободно, защото вярваме, че имаме време или сме длъжни да спазваме определени рамки. Но какво ще стане ако времето ни изчезне? Или ако самата концепция за време престане да има значение? Ах, само ако утре настъпи краят на света... Щяхме да можем много повече един за друг.

Никога Кафка не е разкрил себе си толкова открито както в "Писма до Милена". Милена Йесенска - даровита и привлекателна преводачка на неговите творби на чешки език - е единствената жена в живота му, която успява истински да го доближи.

За него тя представлява „жив огън“, какъвто никога досега не е виждал. Именно с нея той дели най-дълбоките си мисли и след края на тяхната връзка ѝ доверява своите дневници. “Писма до Милена” са интимен поглед към мечтите и стремежите на един от най-влиятелните писатели през XX век.

Кафка среща Милена Йесенска през 1920 година по повод нейния превод на негови текстове. През 1924 г., той умира в санаториум близо до Виена, а през 1944 г., съдбата я застигнала чрез ръцете на нацистките преследвания.