Кадифе и шкурка

Имам множество поводи да пиша за Радослав Игнатов и дори да предговарям негови творби. Откритията, които правиш с всяка нова среща с него, не са лесни за формулиране, но утешаващо е, че всеки път откриваш нещо различно и преживяваш това, което може би си пропуснал или недоразбрал. Това напълно важи и за настоящата книга. Тя представлява синтез от познати и непознати текстове - двуединна по своя характер. Същевременно е равносметка на най-същественото в поетичния свят през времето. В същността си книгата е монолитна – цялостна и завършена, тъй като притежава всички характеристики на установения авторски стил, както и постоянно променящите се възприятия относно света и човека.

Ако трябва да обобщя основната характеристика на този тип творчество, бих казал, че то изглежда като част от една по-голяма картина - Голямата книга. В нея централният персонаж е самият Радослав Игнатов; сюжетите му служат като средство за преодоляване на разделението между минало и настояще след изпитанията със Словото. Освен това тя представя начин за мирно съвместстване на самото Слово с трансформациите на Аз-а в единен литературен контекст.
Професор доктор философски науки Сава Василев

Радослав Игнатов - поет, писател и преводач - е сред българските творци, навлезли в литературата края на 60-те години благодарение на университетската традиция във Велико Търново. От тогава насам лириката му впечатлява с удължената форма на стихотворните редове. Неговият модерен стил умело избягва капаните на постмодернизма, който стана популярен след прехода към демокрацията у нас. Книгата "Кадифе и шкурка" предлага дълбочинно изследване в мъдростта чрез лични очаквания, надежди и стремления – преминавайки през житейските конфликти до осветлението.
Професор доктор философски науки Димитър Кенанов