Огън

Преди повече от седемстотин години, в равнините на Мала Азия, скоро след като монголите свалят селджукските управници и тяхното място е заето от множество тюркски княжества, между настъпващите източни нашественици с "дръпнати очи", рицарите тамплиери от запад, опитващите се да оцелеят византийци и прочутите асасини от Аламут започва битка за душите и телата на местното население. Изненадващо, победител в тази борба стават дервишите-суфии, които предоставят убежище на бягащия народ от разрушените им села; сред тях е и главният герой на романа – Юнус Емре (1238 – 1328). „Адски огън“ унищожава семейството му и продължава да го измъчва докато търси изгубения си син Исмаил. Подобно на събратята си Руми и Хаджи Бекташ в стремежа си към завладяване на човешките сърца, Юнус прибягва до най-силното оръжие – словото. От неговата поезия, посветена на Възлюбления, пламне огън, чиито искри бързо обхванат цяла Анатолия и Румелия. През следващите векове хиляди хора - ангели и дори риби разпространяват стотици негови стихотворения през суша, въздух и вода така че топлината им достига до нас.