Пяната на дните (ново издание)

В творчеството на Борис Виан словото излиза извън своите обичайни рамки, а предметите притежават собствена същност. Счупените стъкла се възстановяват сами, определени облаци ухаят на захар и канела, докато други напомнят за кориандър и билки. Тортите звучат като грамофонни плочи, вратовръзките не желаят да бъдат пристегнати, а змиорките и пъстървите преминават през водопроводните тръби с надеждата да достигнат до любимата си паста за зъби. Ъглите на стаята се закръглят под влиянието на джазови мелодии, а пианата приготвят коктейли... В този сюрреалистичен свят процъвтява любовта между Колин и Клое. И когато Клое започва да боледува, е естествено страданието й да бъде причинено от водна лилия, която расте в белия й дроб; лечението ѝ идва чрез цветя. Докато тя все повече отслабва, стените постепенно се приближават една към друга, прозорците намаляват размери, а светлината избледнява...