Цариградският емигрант

В този роман големият македонски писател с албански корени Луан Старова (1941-2022) използва личния си опит и разказа за семейството си, за да представи историята на Балканите – регион, в който интересите на мощни империи често се сблъскват помежду си, оставяйки балканските народи страдащи.

Централна фигура в повествованието е бащата на автора – Ариф Старова. Той дълги години крие информация за времето, когато учи в Цариград между 1919 и 1924 г., период характеризиращ се с окончателния крах на Османската империя и формирането на нова Турция под ръководството на Ататюрк.

Заради политически обстоятелства баща му е принуден да напусне родината и да замине за Цариград с помощта на своя чичо Али Фетхи Окяр. Последният е близък съратник на Ататюрк по време на ключовите битки за установяването на новата държава; той става първият премиер, председателят на парламента и посланик във Франция и Великобритания. Въпреки поканите от Али Фетхи и Ататюрк да участва активно в новата власт, бащата решава внезапно да се върне обратно в Албания. Там първо работи като съдия, а след това като адвокат в Поградец. През 1943 г., спасявайки себе си и семейството си от фашизма, те бягат към Струга в Македония.