Направих каквото можах

Вероятно причината за моята дълбока привързаност към две родини е фактът, че съм роден в София преди почти осемдесет години, в семейството на французин и българка. Въпреки това, изпитвам особена нежност към страната ми, която преживя половин век под тоталитарна власт.

Ако призракът на реалния комунизъм бе напълно забравен, вероятно нямаше да се чувствам задължен да разглеждам зловещите събития от тези мрачни времена. За съжаление обаче действителността е различна – ако не запазим паметта за жертвите на тиранията, те ще останат неправилно интерпретирани.

Заради това реших да споделя една история с епичен характер, изплетена от болка и радост, смелост и страх. Тук любовта и приятелството са свързани с предателство; победите често водят до разочарования.

В крайна сметка предоставеният текст представлява по-скоро романизирано есето отколкото традиционен роман – фикция, в която всичко (или почти всичко) има истинска основа. Сега оставям читателя сам да прецени стойността и автентичността му.

Алфред Фосколо
„Това произведение на паметта впечатлява… То не само предлага интересен исторически поглед – разкривайки малко известни аспекти от ХХ век – но е пълно с изненадващи сюжетни обрати, които държат читателя във възторг. Изключителен роман с прецизното перо на талантлив писател със саркастичен и хумористичен стил.“

Стефан Куртоа, историк и автор на „Черната книга на комунизма“